отврате́н

Който е изпитал отвращение от нещо.

Отвратен от човешкото безсърдечие.
отвратеност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отвратен отвратена отвратено отвратени
членувана отвратения отвратената отвратеното отвратените
с пълен член отвратеният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне от-в-ра-тен
  • форми отврате́на, отврате́но, мн. отврате́ни
Източник