-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
о́стров -
1. Част от суша, която е заобиколена от всички страни с вода.
-
2. (преносно) Нещо, което се отличава от околната среда.
Зелен остров в центъра на града.
островъ старобългарски о́стров
старобълг. островъ νῆσος (Зогр., Мар., Асем., Супр., Сим. сб. 1073). Праслав. *ob-strovъ букв. „обтекаемо“; „това, което се мие от речното течение; речен остров“, срв. ст.-бълг. отокъ νῆσος (Сав. кн., Син. пс.), сръб. оток „остров“ (*ob-tokъ) - наречено така, защото слав. племена в най-дълбока древност са познавали най-вече плаването по реки и речните острови от наносен тип. По начало в индоевропейските езици няма общо понятие за „остров“. За съставката *strovъ срв. лит. srava „течение, кръвотечение“, sravėti, sraviu „тека бавно“, стгр. ῥόος „течение“, диал. ῥόFος, ст.-инд. sravaṣ „течение“, srávati „тече“ (корен ИЕ *srouos).
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | остров | острови |
| членувана | острова | островите |
| с пълен член | островът | — |
| бройна форма | острова |
|---|