о́стров

1. Част от суша, която е заобиколена от всички страни с вода.

2. (преносно) Нещо, което се отличава от околната среда.

Зелен остров в центъра на града.

островъ старобългарски о́стров

старобълг. островъ νῆσος (Зогр., Мар., Асем., Супр., Сим. сб. 1073). Праслав. *ob-strovъ букв. „обтекаемо“; „това, което се мие от речното течение; речен остров“, срв. ст.-бълг. отокъ νῆσος (Сав. кн., Син. пс.), сръб. оток „остров“ (*ob-tokъ) - наречено така, защото слав. племена в най-дълбока древност са познавали най-вече плаването по реки и речните острови от наносен тип. По начало в индоевропейските езици няма общо понятие за „остров“. За съставката *strovъ срв. лит. srava „течение, кръвотечение“, sravėti, sraviu „тека бавно“, стгр. ῥόος „течение“, диал. ῥόFος, ст.-инд. sravaṣ „течение“, srávati „тече“ (корен ИЕ *srouos).

островен — прилагателно име Островна държава.
единствено число множествено число
нечленувана остров острови
членувана острова островите
с пълен член островът —
бройна форма острова
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ос-т-ров
  • форми мн. о́строви, (два) о́строва
Източници