оси́л

Тънък дълъг израстък от зърното на житен клас.

Свързана със старобълг. осла ἀκόνη „точило, брус“ (Супр.), словен. osla, польск. оsłа, оsеłkа, д.-луж. woslica, рус. осёлок, укр. осла „брус“. Сродна с арм. аsеłn, род. п. аsłаn „игла“, староангл. egle, англ. ail, д.-нем. аgеl, асhеl, ст.в.нем. ahil „осил“, староуелс. осоluin „точило“, лат. асulеus „жило“, старогр. ἀκóνη, староинд. aśаniş „точило, брус“.

единствено число множествено число
нечленувана осил осили
членувана осила осилите
с пълен член осилът —
бройна форма осила
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне осил
  • форми мн. оси́ли, (два) оси́ла
Източници