Източник
-
орта́к -
(разговорно) Съдружник.
С дявола ортак ставам
(разговорно) Постъпвам нечестно или рисковано, за да постигна нещо.
Орташка кобила
(разговорно) Немарливо извършвана обща работа, неподдържан общ имот.
орташки
— прилагателно име
Орташка къща.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | ортак | ортаци |
| членувана | ортака | ортаците |
| с пълен член | ортакът | — |
| бройна форма | ортака |
|---|---|
| звателна форма | ортако |