ориенти́р

Предмет или белег, поставен за ориентиране; това, което служи за ориентиране.

единствено число множествено число
нечленувана ориентир ориентири
членувана ориентира ориентирите
с пълен член ориентирът —
бройна форма ориентира
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ори-ен-тир
  • форми мн. ориенти́ри, (два) ориенти́ра
Източник