Източник
-
о́рех -
1. Едро разклонено дърво с мощно стъбло и черупчести плодове.
-
2. Плодовете на това дърво, чиито ядки се използват за храна.
-
3. Мебел, произведена от дървесина на това дърво.
Играем си на орехи
(разговорно) Отнасям се несериозно към нещо.
Костелив орех
Човек, с когото трудно се работи.
Костелив орех
Трудна, мъчна работа.
орехче
— съществително име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | орех | орехи |
| членувана | ореха | орехите |
| с пълен член | орехът | — |
| бройна форма | ореха |
|---|