оре́л

1. Хищна граблива птица, която живее в скалисти местности.

2. (преносно) За смел, горд, силен човек.

орьлъ старобългарски оре́л

ст.-бълг. орьлъ ἀετός (Мар., Зогр., Асем., Супр.). Праслав. *оrьlъ е сродна с лит. erẽlis, диал. arẽlis, латв. ḕrglis (< *ērdlis). ст.-прус. аrеliе, келт. *erur- (ст.-ирл. irar, уелс. eryr, ст.-брет. еrеr, корн., брет. еr), герм. *arnaz (гот. аrа, ст.-сканд. ari, ст.-англ. earn, ст.-в.-нем. аrо, нов.-в.-нем. Ааr), хет. ḫаrаš, род. п. ḫаrаnаš, всички със значение „орел“. Ст.-гр. ὄρνῑς „птица“ вероятно не се отнася тук заради неясните форми за род. п. ὄρνῑθος, дор. ὄρνῑχος. Срв. и акад. erū, arū „орел“, urinnu „вид орел“.

Като орел на мърша

(разговорно) С настървение, алчно.

Орел, рак и щука

Несговорни хора, които не могат да свършат някаква работа.

С орлите живея

(разговорно) Много дълго живея.

  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне орел
  • форми мн. орли́, (два) оре́ла
Източници