органи́чен

1. Който се отнася до жив организъм.

Органичен произход.

2. Който се отнася до същността на нещо; коренен, първичен.

Органично единство.

3. (преносно) Който е вътрешно присъщ на някого.

Органична ненавист.

4. (специално) Който съдържа въглерод.

Органични съединения.
Органична химия

(специално) Дял от химията, който изучава въглеродните съединения.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана органичен органична органично органични
членувана органичния органичната органичното органичните
с пълен член органичният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ор-га-ни-чен
  • форми органи́чна, органи́чно, мн. органи́чни
Източник