Източник
-
опълче́нец -
1. (историческо) Доброволец, взел участие в Руско-турската война (1877 – 78.
Опълченците на Шипка.
-
2. (остаряло) Войник, който поради напредналата си възраст не се сражава, а изпълнява други военни служби.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | опълченец | опълченци |
| членувана | опълченеца | опълченците |
| с пълен член | опълченецът | — |
| бройна форма | опълченеца |
|---|---|
| звателна форма | опълченецо |