опълче́нец

1. (историческо) Доброволец, взел участие в Руско-турската война (1877 – 78.

Опълченците на Шипка.

2. (остаряло) Войник, който поради напредналата си възраст не се сражава, а изпълнява други военни служби.

единствено число множествено число
нечленувана опълченец опълченци
членувана опълченеца опълченците
с пълен член опълченецът —
бройна форма опълченеца
звателна форма опълченецо
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне опъл-че-нец
  • форми мн. опълче́нци
Източник