опустоше́ние

1. (обикн множествено число) Опустошаване. 2. Резултатът от действието на необичайна природна сила (ураган, земетресение и подобни) — като развалини, повреди и др. на природни и материални обекти.

2. (обикн множествено число) Унищожаване на полезни или ценни предмети от човека.

Страст към опустошения.
единствено число множествено число
нечленувана опустошение опустошения
членувана опустошението опустошенията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне опус-то-ше-ние
  • форми мн. опустоше́ния
Източник