опръстеня́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице опръстеня опръстеним
второ лице опръстениш опръстените
трето лице опръстени опръстенят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице опръстених опръстенихме
второ лице опръстени опръстенихте
трето лице опръстени опръстениха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице опръстенях опръстеняхме
второ лице опръстенеше опръстеняхте
трето лице опръстенеше опръстеняха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
опръстени опръстенете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана опръстенил опръстенила опръстенило опръстенили
членувана опръстенилия опръстенилата опръстенилото опръстенилите
с пълен член опръстенилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана опръстенял опръстеняла опръстеняло опръстенели
членувана опръстенялия опръстенялата опръстенялото опръстенелите
с пълен член опръстенялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана опръстенен опръстенена опръстенено опръстенени
членувана опръстенения опръстенената опръстененото опръстенените
с пълен член опръстененият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне оп-ръс-те-ня
  • форми опръстени́ш, мин. св. опръстени́х, мин. прич. опръстени́л, св.
Източник