Източник
-
определи́телен -
Който служи за определение или съдържа определение.
Определителен член
(специално) В българската граматика — съставна част на именните форми, която означава, че предметът или лицето, за които се говори, са познати, известни както на говорещия, така и на слушащия.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | определителен | определителна | определително | определителни |
| членувана | определителния | определителната | определителното | определителните |
| с пълен член | определителният | — | — | — |