опоне́нт

1. Противник при спор.

Използваше различни доказателства, за да убеди опонентите си в своята правота.

2. Определено лице, което трябва да възразява с доводи на докладчик или дисертант.

oppositio латински опоне́нт

от лат.oppositio,-onis-противопоставяне

  • диспутант
единствено число множествено число
нечленувана опонент опоненти
членувана опонента опонентите
с пълен член опонентът —
бройна форма опонента
звателна форма опоненте
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне опо-нент
  • форми мн. опоне́нти
Източници