Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Противник при спор.
Използваше различни доказателства, за да убеди опонентите си в своята правота.
2. Определено лице, което трябва да възразява с доводи на докладчик или дисертант.
oppositio латински опоне́нт
от лат.oppositio,-onis-противопоставяне
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | опонент | опоненти |
| членувана | опонента | опонентите |
| с пълен член | опонентът | — |
| бройна форма | опонента |
|---|---|
| звателна форма | опоненте |