опози́ция

1. (само единствено число) Противодействие, противопоставяне на решение или предложение. 2. Партия/партии, които не са на власт.

Предложение на парламентарната опозиция.

2. (специално) В езикознанието — противопоставяне на две или няколко еднородни езикови единици, чрез което се изтъкват различията между тях.

Опозиция на звучни и беззвучни съгласни.
единствено число множествено число
нечленувана опозиция опозиции
членувана опозицията опозициите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне опо-зи-ция
  • форми мн. опози́ции
Източник