Източник
-
опозиционе́р -
1. Член на опозиционна партия.
-
2. Вечен противник на решение или предложение.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | опозиционер | опозиционери |
| членувана | опозиционера | опозиционерите |
| с пълен член | опозиционерът | — |
| бройна форма | опозиционера |
|---|---|
| звателна форма | опозиционере |