операти́вен

1. (специално) Който се отнася до военни операции (действия).

Оперативна задача.

2. Който непосредствено осъществява временна задача.

Оперативен щаб.

3. Който своевременно извършва нещо; деен.

Оперативно ръководство.

4. Който е свързан с медицинска операция.

Оперативна намеса.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана оперативен оперативна оперативно оперативни
членувана оперативния оперативната оперативното оперативните
с пълен член оперативният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне опе-ра-ти-вен
  • форми операти́вна, операти́вно, мн. операти́вни
Източник