опеку́нство

опекунство [съществително] опека, настойчивост, попечителство; [съществително] закрила, защита, покровителство, протежиране, протекция

единствено число множествено число
нечленувана опекунство опекунства
членувана опекунството опекунствата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне опе-кун-с-т-во
Източници