-
опа́шка -
1. У животните — израстък в задната част на тялото.
Магарето пъдеше мухите с опашката си.
-
2. У птиците — група пера в задната част на тялото.
Паунът разпери красивата си опашка.
-
3. На летателен апарат или влак — задна част.
Опашката на самолета беше празна.
-
4. Дръжка, която свързва плода със стъблото.
Откъсни зелените опашки на черешите.
-
5. Върволица от хора, които стоят един зад друг в определен ред.
Пред магазина има опашка.
-
6. Задната част на нещо.
В опашката на хорото.
-
7. Вид прическа, при която косата се събира на едно място и се връзва, обикновено на тила.
Вържи косата ѝ на опашка.
-
8. (преносно) Преследвач.
Подмазвам се.
(пренебрежително) За жена — с нисък морал съм.
(разговорно) Изгонвам някого.
Съществува причина, повод за нещо.
Последен съм, изоставам.
(разговорно) Изгонвам.
Разобличен, засрамен.
(иронично) Не мога да стигна някого или нещо; претърпявам неуспех.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | опашка | опашки |
| членувана | опашката | опашките |