опа́шка

1. У животните — израстък в задната част на тялото.

Магарето пъдеше мухите с опашката си.

2. У птиците — група пера в задната част на тялото.

Паунът разпери красивата си опашка.

3. На летателен апарат или влак — задна част.

Опашката на самолета беше празна.

4. Дръжка, която свързва плода със стъблото.

Откъсни зелените опашки на черешите.

5. Върволица от хора, които стоят един зад друг в определен ред.

Пред магазина има опашка.

6. Задната част на нещо.

В опашката на хорото.

7. Вид прическа, при която косата се събира на едно място и се връзва, обикновено на тила.

Вържи косата ѝ на опашка.

8. (преносно) Преследвач.

Въртя опашка

Подмазвам се.

Въртя опашка

(пренебрежително) За жена — с нисък морал съм.

Духвам под опашката

(разговорно) Изгонвам някого.

Има си крушка опашка

Съществува причина, повод за нещо.

На опашката съм

Последен съм, изоставам.

Плюя под опашката (на някого)

(разговорно) Изгонвам.

С подвита опашка

Разобличен, засрамен.

Хващам за опашката (някого или нещо)

(иронично) Не мога да стигна някого или нещо; претърпявам неуспех.

единствено число множествено число
нечленувана опашка опашки
членувана опашката опашките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне опаш-ка
  • форми мн. опа́шки
Източник