опанди́звам

(кого, разговорно, жаргонно) Вкарвам в затвора.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице опандизвам опандизваме
второ лице опандизваш опандизвате
трето лице опандизва опандизват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице опандизвах опандизвахме
второ лице опандизва опандизвахте
трето лице опандизва опандизваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице опандизвах опандизвахме
второ лице опандизваше опандизвахте
трето лице опандизваше опандизваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
опандизвай опандизвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана опандизвал опандизвала опандизвало опандизвали
членувана опандизвалия опандизвалата опандизвалото опандизвалите
с пълен член опандизвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана опандизвал опандизвала опандизвало опандизвали
членувана опандизвалия опандизвалата опандизвалото опандизвалите
с пълен член опандизвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана опандизван опандизвана опандизвано опандизвани
членувана опандизвания опандизваната опандизваното опандизваните
с пълен член опандизваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана опандизващ опандизваща опандизващо опандизващи
членувана опандизващия опандизващата опандизващото опандизващите
с пълен член опандизващият — — —
Деепричастие
опандизвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне опан-диз-вам
  • форми опанди́зваш, несв. и опанди́зя, св.
Източник