о́нзи

1. При посочване на лице или предмет, които са извън обсега на участниците в речевия акт.

Подай ми онази книга!
Чие е онова дете?

2. При посочване на по-отдалечено лице или предмет от говорещия в противовес на друго лице или предмет.

Тази книга ми я дай, а оная я остави на рафта.

3. (разговорно, пренебрежително, като съществително име) При споменаване на определено лице или предмет, които не са в обсега на говорещия. 4. м., ж. и мн. Обикновено За посочване на непознато лице и изразяване на пренебрежително отношение.

Ония хора пак идваха.
Какво искаше оня?
Какви бяха ония?
Онзи/оня ден

(разговорно) Завчера.

Онази/оная вечер/сутрин

(разговорно) По-миналата вечер/сутрин.

Оня свят

(разговорно) Задгробният живот.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
онзи онази онова онези
  • показателно местоимение
  • пренасяне он-зи
  • форми и о́ня, она́зи или съкр. разг. она́з и она́я, онова́ и разг. ону́й, мн. оне́зи или съкр. разг. оне́з и они́я, показ. мест.
Източник