олицетворе́ние

1. Олицетворяване.

2. (специално) Художествен похват, свързан с придаване на човешки качества на животни и предмети.

В творбата си поетът използва олицетворения.

3. Въплътяване на идея в образа на живо същество.

Дяволът е олицетворение на злото.
единствено число множествено число
нечленувана олицетворение олицетворения
членувана олицетворението олицетворенията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне оли-цет-во-ре-ние
  • форми мн. олицетворе́ния
Източник