Източник
-
олицетворе́ние -
1. Олицетворяване.
-
2. (специално) Художествен похват, свързан с придаване на човешки качества на животни и предмети.
В творбата си поетът използва олицетворения.
-
3. Въплътяване на идея в образа на живо същество.
Дяволът е олицетворение на злото.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | олицетворение | олицетворения |
| членувана | олицетворението | олицетворенията |