окта́ва

специално

1. В музиката — тонов интервал, който обхваща осем степени от гамата (между два най-близки звука с еднакво име, но различна височина).

2. В литературата — строфа от осем стиха, в която първите шест стиха са с кръстосана рима, а последните два — със съседна.

единствено число множествено число
нечленувана октава октави
членувана октавата октавите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ок-та-ва
  • форми мн. окта́ви
Източник