ознамену́вам

(какво, с какво) Тържествено отбелязвам.

Ознаменуваха сключването на договора с коктейл.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице ознаменувам ознаменуваме
второ лице ознаменуваш ознаменувате
трето лице ознаменува ознаменуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице ознаменувах ознаменувахме
второ лице ознаменува ознаменувахте
трето лице ознаменува ознаменуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице ознаменувах ознаменувахме
второ лице ознаменуваше ознаменувахте
трето лице ознаменуваше ознаменуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ознаменувай ознаменувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ознаменувал ознаменувала ознаменувало ознаменували
членувана ознаменувалия ознаменувалата ознаменувалото ознаменувалите
с пълен член ознаменувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ознаменувал ознаменувала ознаменувало ознаменували
членувана ознаменувалия ознаменувалата ознаменувалото ознаменувалите
с пълен член ознаменувалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ознаменуван ознаменувана ознаменувано ознаменувани
членувана ознаменувания ознаменуваната ознаменуваното ознаменуваните
с пълен член ознаменуваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ознаменуващ ознаменуваща ознаменуващо ознаменуващи
членувана ознаменуващия ознаменуващата ознаменуващото ознаменуващите
с пълен член ознаменуващият — — —
Деепричастие
ознаменувайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне оз-на-ме-ну-вам
  • форми ознамену́ваш, несв. и св.
Източник