огледа́ло

1. Гладка полирана повърхност (обикновено стъкло), покрита с амалгама, която отразява намиращите се пред нея предмети.

Стенно огледало.

2. (преносно) Предмет или факт, по който можем да съдим за същността на явленията.

Очите са огледало на душата.
Бележникът е огледало за ученика.

3. (преносно) Спокойна водна повърхност.

Водно огледало на езеро.
Когато си видя ушите без огледало

(иронично) Никога.

огледалце — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана огледало огледала
членувана огледалото огледалата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне ог-ле-да-ло
  • форми мн. огледала́
Източник