Източник
-
огледа́ло -
1. Гладка полирана повърхност (обикновено стъкло), покрита с амалгама, която отразява намиращите се пред нея предмети.
Стенно огледало.
-
2. (преносно) Предмет или факт, по който можем да съдим за същността на явленията.
Очите са огледало на душата.
Бележникът е огледало за ученика.
-
3. (преносно) Спокойна водна повърхност.
Водно огледало на езеро.
Когато си видя ушите без огледало
(иронично) Никога.
огледалце
— съществително име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | огледало | огледала |
| членувана | огледалото | огледалата |