овърша́вам

(какво) Вършея в достатъчно количество или до края.

Овършахме житото.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице овършавам овършаваме
второ лице овършаваш овършавате
трето лице овършава овършават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице овършавах овършавахме
второ лице овършава овършавахте
трето лице овършава овършаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице овършавах овършавахме
второ лице овършаваше овършавахте
трето лице овършаваше овършаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
овършавай овършавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана овършавал овършавала овършавало овършавали
членувана овършавалия овършавалата овършавалото овършавалите
с пълен член овършавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана овършавал овършавала овършавало овършавали
членувана овършавалия овършавалата овършавалото овършавалите
с пълен член овършавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана овършаван овършавана овършавано овършавани
членувана овършавания овършаваната овършаваното овършаваните
с пълен член овършаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана овършаващ овършаваща овършаващо овършаващи
членувана овършаващия овършаващата овършаващото овършаващите
с пълен член овършаващият — — —
Деепричастие
овършавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне овър-ша-вам
  • форми овърша́ваш, несв. и овърше́я, св.
Източник