овца́

1. Домашно животно с дебела вълна, отглеждано за мляко, месо, вълна.

Мериносова овца.

2. (преносно, иронично) Кротък, глупав, слабоволев човек.

овъца: старобългарски овца́

старобълг. овъца: лит. avikė „агънце“: староинд. ávi-: старогр. ὄις (οἰ̃ς): лат. ovis: староирл. oi „овца“.

Заблудена овца

За човек, който се е отклонил от правия път.

Белязана/черна овца

Човек, за когото има лошо мнение, който рязко се отделя от останалите.

Като овца гледам

Гледам тъпо, глупаво, неразбиращо.

единствено число множествено число
нечленувана овца овце
членувана овцата овцете
звателна форма овцо
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ов-ца
  • форми мн. овце́ и овци́
Източници