ови́квам

1. (какво) С викане огласям определена територия.

Овикаха цялата къща.

2. (кого) Карам се, нахоквам.

Постоянно го овикват.
  • глагол
  • пренасяне овик-вам
  • форми ови́кваш, несв. и ови́кам, св.
Източник