обхо́д

1. Обхождане на нещо или някого, особено поведение или отношение.

2. (специално) Заобикаляне на противника чрез маневри по фланга или в тила му за нападение.

3. Група хора, стража, която обхожда определени обекти или територии.

обходен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана обход обходи
членувана обхода обходите
с пълен член обходът —
бройна форма обхода
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне об-ход
  • форми само ед.
Източник