обтека́ем

Който предизвиква най-малко съпротивление в средата, през която преминава (за форма на автомобил, лодка, самолет и други).

Автомобилът е с обтекаема форма.
обтекаемост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обтекаем обтекаема обтекаемо обтекаеми
членувана обтекаемия обтекаемата обтекаемото обтекаемите
с пълен член обтекаемият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне об-те-ка-ем
  • форми обтека́ема, обтека́емо, мн. обтека́еми
Източник