обстре́л

1. Стрелба по някаква цел.

Артилерийски обстрел.

2. (специално) Територия, която може да бъде обстрелвана от дадена позиция.

3. (преносно) Остра критика, упрек.

Идеята му беше подложена на обстрел от всички присъстващи.
единствено число множествено число
нечленувана обстрел обстрели
членувана обстрела обстрелите
с пълен член обстрелът —
бройна форма обстрела
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне об-с-трел
  • форми само ед.
Източник