обри́вам се

се, св. Бебето се обрина от горещината.

Получавам обрив.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице обривам се обриваме се
второ лице обриваш се обривате се
трето лице обрива се обриват се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице обривах се обривахме се
второ лице обрива се обривахте се
трето лице обрива се обриваха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице обривах се обривахме се
второ лице обриваше се обривахте се
трето лице обриваше се обриваха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обривай се обривайте се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обривал обривала обривало обривали
членувана обривалия обривалата обривалото обривалите
с пълен член обривалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обривал обривала обривало обривали
членувана обривалия обривалата обривалото обривалите
с пълен член обривалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обриващ обриваща обриващо обриващи
членувана обриващия обриващата обриващото обриващите
с пълен член обриващият — — —
Деепричастие
обривайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне об-ри-вам
  • форми обри́ваш се, несв. и обри́на
Източник