обра́ствам

1. (с какво) Покривам се с растителност.

Стените на къщата са обрасли с бръшлян.

2. (с какво) Покривам се с косми.

Лицето му е обрасло.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице обраствам обрастваме
второ лице обрастваш обраствате
трето лице обраства обрастват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице обраствах обраствахме
второ лице обраства обраствахте
трето лице обраства обрастваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице обраствах обраствахме
второ лице обрастваше обраствахте
трето лице обрастваше обрастваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обраствай обраствайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обраствал обраствала обраствало обраствали
членувана обраствалия обраствалата обраствалото обраствалите
с пълен член обраствалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обраствал обраствала обраствало обраствали
членувана обраствалия обраствалата обраствалото обраствалите
с пълен член обраствалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обрастващ обрастваща обрастващо обрастващи
членувана обрастващия обрастващата обрастващото обрастващите
с пълен член обрастващият — — —
Деепричастие
обраствайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне об-рас-т-вам
  • форми обра́стваш, несв. и обраста́, св.
Източник