Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Сграда, в която се отглежда едър добитък.
Вкара кравите в обора.
2. (преносно) Замърсено, запуснато, неподдържано жилище, помещение.
от *оb-vоrъ, ср. старорус. воръ, вора „ограда“, пол. przewora „преграда в обора“. Свързано с вра.
Нещо много замърсено или запуснато, безредно.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | обор | обори |
| членувана | обора | оборите |
| с пълен член | оборът | — |
| бройна форма | обора |
|---|