обо́р

1. Сграда, в която се отглежда едър добитък.

Вкара кравите в обора.

2. (преносно) Замърсено, запуснато, неподдържано жилище, помещение.

от *оb-vоrъ, ср. старорус. воръ, вора „ограда“, пол. przewora „преграда в обора“. Свързано с вра.

Авгиеви обори

Нещо много замърсено или запуснато, безредно.

единствено число множествено число
нечленувана обор обори
членувана обора оборите
с пълен член оборът —
бройна форма обора
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне обор
  • форми мн. обо́ри, (два) обо́ра
Източници