о́блак

1. Струпване на водни пари в атмосферата.

Черни облаци покриха небето.
Купести облаци.

2. (преносно) Плътна маса от еднородни части.

Облак прах.

3. (жаргонно) Смес от мента и мастика.

Изпих един облак.

облакъ старобългарски о́блак

старобълг. облакъ νεφέλη (Клоц., Супр.). Праслав. *ob-volkъ < ИЕ *h3ebh-h2uolk-o-, втората част на която се сравнява с *velkti „влека“. Не е свързана с *wulkanaz „облак“ (староангл. weolcan, ст.в.нем. wolkan), които са сродни с *volga „влага“.

Гоня облаците

Занимавам се с безполезни работи.

Живея в облаците

Възприемам неправилно действителния живот, непрактичен съм.

Вали на облак

Краткотрайно, за малко вали.

облаче — умалително
единствено число множествено число
нечленувана облак облаци
членувана облака облаците
с пълен член облакът —
бройна форма облака
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне об-лак
  • форми мн. о́блаци, (два) о́блака
Източници