-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
о́блак -
1. Струпване на водни пари в атмосферата.
Черни облаци покриха небето.
Купести облаци.
-
2. (преносно) Плътна маса от еднородни части.
Облак прах.
-
3. (жаргонно) Смес от мента и мастика.
Изпих един облак.
облакъ старобългарски о́блак
старобълг. облакъ νεφέλη (Клоц., Супр.). Праслав. *ob-volkъ < ИЕ *h3ebh-h2uolk-o-, втората част на която се сравнява с *velkti „влека“. Не е свързана с *wulkanaz „облак“ (староангл. weolcan, ст.в.нем. wolkan), които са сродни с *volga „влага“.
Занимавам се с безполезни работи.
Възприемам неправилно действителния живот, непрактичен съм.
Краткотрайно, за малко вали.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | облак | облаци |
| членувана | облака | облаците |
| с пълен член | облакът | — |
| бройна форма | облака |
|---|