о́бич

1. Сърдечно влечение към някого или нещо; чувство на нежност и привързаност.

Синовна обич.

2. Любов.

Китка за обич аз ти давам.

Виж обичай.

единствено число множествено число
нечленувана обич обичи
членувана обичта обичите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне обич
  • форми обичта́, само ед.
Източници