обита́ем

1. Който има население, в който се живее.

Обитаема част от планетата.

2. Който е годен за живеене.

обитаемост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обитаем обитаема обитаемо обитаеми
членувана обитаемия обитаемата обитаемото обитаемите
с пълен член обитаемият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне оби-та-ем
  • форми обита́ема, обита́емо, мн. обита́еми
Източник