обезпече́ние

1. Осигуряване на дейност с материални или парични средства, с подкрепа от всякакъв характер за успешната реализация на тази дейност.

2. (финанси) Вземанията на комисионер, включително за възнаграждение и за разноските, направени за изпълнението на една поръчка, са обезпечени със законно право на залог върху вещите, които е придобил за сметка на доверителя или които доверителят му е предал. Комисионерът има правна възможност да откаже да предаде, съответно да върне вещите, докато доверителят не удовлетвори вземанията му.

единствено число множествено число
нечленувана обезпечение обезпечения
членувана обезпечението обезпеченията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне обез-пе-че-ние
  • област финанси →
Източници