1.

о

Буквата „о“, петнадесетата в българската азбука.

  • съществително име, среден род
  • пренасяне о
Източник

2.

о

За изразяване на:

1. Контакт, допир, досягане до повърхността.

Водите се разбиваха о стръмните брегове.

2. Обхващане, увиване, прикрепване.

Хвана се о мене.

*o(b) праславянски о през старобългарски о

  • предлог
Източници

3.

о

Означава:

Усилва потвърждение или отрицание.

О, не, в никакъв случай!

*o праславянски о

Естествен възглас.

  • частица
Източници

4.

о

1. Обръщение.

О, майко моя!

2. Изразява възхищение, учудване; болка, страдание, скръб; съжаление, изненада.

О, каква красота!
О, ужас!

*o праславянски о

Естествен възглас.

  • междуметие
Източници