ня́ма

1. Не съществува, не е в наличие.

Тогава още нямаше дискотеки.

2. Не е тук, отсъства.

Няма го днес на работа.

3. С числително — по-малко количество от означеното.

Няма пет минути, откакто излезе.

4. (частица) Образува отрицателна форма на бъдеще време.

Няма да чета.
Ще дойдеш ли?
Няма!
Има-няма

Приблизително.

Нема/няма лабаво!

(жаргонно) Изискванията ще са големи, не може да има несериозно отношение.

Няма да (я) бъде

Няма да стане, няма да се осъществи.

Няма да (я) бъде

Няма да живее дълго.

Няма къде/няма как/няма какво

По принуда, по необходимост; няма друг изход.

Няма ме там

Не мога да се заема с нещо, не умея да върша нещо.

  • глагол
  • пренасяне ня-ма
  • форми мин. св. нема́, мин. прич. ня́мало, несв.; безл.
Източник