нюанси́рам

(какво) Поставям, разграничавам нюанси.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице нюансирам нюансираме
второ лице нюансираш нюансирате
трето лице нюансира нюансират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице нюансирах нюансирахме
второ лице нюансира нюансирахте
трето лице нюансира нюансираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице нюансирах нюансирахме
второ лице нюансираше нюансирахте
трето лице нюансираше нюансираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нюансирай нюансирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нюансирал нюансирала нюансирало нюансирали
членувана нюансиралия нюансиралата нюансиралото нюансиралите
с пълен член нюансиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нюансирал нюансирала нюансирало нюансирали
членувана нюансиралия нюансиралата нюансиралото нюансиралите
с пълен член нюансиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нюансиран нюансирана нюансирано нюансирани
членувана нюансирания нюансираната нюансираното нюансираните
с пълен член нюансираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нюансиращ нюансираща нюансиращо нюансиращи
членувана нюансиращия нюансиращата нюансиращото нюансиращите
с пълен член нюансиращият — — —
Деепричастие
нюансирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ню-ан-си-рам
  • форми нюанси́раш, несв. и св.
Източник