нота́риус

Длъжностно съдебно лице, упълномощено да удостоверява истинността на юридически актове и документи чрез заверка.

единствено число множествено число
нечленувана нотариус нотариуси
членувана нотариуса нотариусите
с пълен член нотариусът —
бройна форма нотариуса
звателна форма нотариусе
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне но-та-ри-ус
  • форми мн. нота́риуси
Източник