Източник
-
нота́риус -
Длъжностно съдебно лице, упълномощено да удостоверява истинността на юридически актове и документи чрез заверка.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | нотариус | нотариуси |
| членувана | нотариуса | нотариусите |
| с пълен член | нотариусът | — |
| бройна форма | нотариуса |
|---|---|
| звателна форма | нотариусе |