-
нос -
1. Орган на обонянието, разположен върху лицевата част на главата.
-
2. Предна част на плавателен съд или самолет.
Носът на лодката опря о брега.
-
3. Вдадена във водата суша.
Скалист нос.
Нос Калиакра.
Правилен нос, който се явява като продължение на наклона на челото.
Надменен съм; възгордявам се, надувам се.
Командвам, управлявам някого.
Отмъщавам си за нещо, причинявам неприятности.
Не излизам никъде.
Меся се, където не трябва, проявявам неоправдан интерес.
Много е близко.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | нос | носове |
| членувана | носа | носовете |
| с пълен член | носът | — |
| бройна форма | носа |
|---|