нос

1. Орган на обонянието, разположен върху лицевата част на главата.

2. Предна част на плавателен съд или самолет.

Носът на лодката опря о брега.

3. Вдадена във водата суша.

Скалист нос.
Нос Калиакра.
Гръцки нос

Правилен нос, който се явява като продължение на наклона на челото.

Виря нос

Надменен съм; възгордявам се, надувам се.

Водя за носа

Командвам, управлявам някого.

Изкарвам през носа

Отмъщавам си за нещо, причинявам неприятности.

Не си подавам носа (навън)

Не излизам никъде.

Пъхам си носа (някъде)

Меся се, където не трябва, проявявам неоправдан интерес.

Под носа ми е

Много е близко.

носле — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана нос носове
членувана носа носовете
с пълен член носът —
бройна форма носа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне нос
  • форми носъ́т, носа́, мн. носове́, (два) но́са
Източник