номери́рам

(какво) Поставям номер върху нещо.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице номерирам номерираме
второ лице номерираш номерирате
трето лице номерира номерират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице номерирах номерирахме
второ лице номерира номерирахте
трето лице номерира номерираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице номерирах номерирахме
второ лице номерираше номерирахте
трето лице номерираше номерираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
номерирай номерирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана номерирал номерирала номерирало номерирали
членувана номериралия номериралата номериралото номериралите
с пълен член номериралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана номерирал номерирала номерирало номерирали
членувана номериралия номериралата номериралото номериралите
с пълен член номериралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана номериран номерирана номерирано номерирани
членувана номерирания номерираната номерираното номерираните
с пълен член номерираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана номериращ номерираща номериращо номериращи
членувана номериращия номериращата номериращото номериращите
с пълен член номериращият — — —
Деепричастие
номерирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне но-ме-ри-рам
  • форми номери́раш, несв. и св.
Източник