нокаути́рам

1. (кого) Побеждавам чрез нокаут.

2. (кого, преносно) Бързо побеждавам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице нокаутирам нокаутираме
второ лице нокаутираш нокаутирате
трето лице нокаутира нокаутират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице нокаутирах нокаутирахме
второ лице нокаутира нокаутирахте
трето лице нокаутира нокаутираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице нокаутирах нокаутирахме
второ лице нокаутираше нокаутирахте
трето лице нокаутираше нокаутираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нокаутирай нокаутирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нокаутирал нокаутирала нокаутирало нокаутирали
членувана нокаутиралия нокаутиралата нокаутиралото нокаутиралите
с пълен член нокаутиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нокаутирал нокаутирала нокаутирало нокаутирали
членувана нокаутиралия нокаутиралата нокаутиралото нокаутиралите
с пълен член нокаутиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нокаутиран нокаутирана нокаутирано нокаутирани
членувана нокаутирания нокаутираната нокаутираното нокаутираните
с пълен член нокаутираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нокаутиращ нокаутираща нокаутиращо нокаутиращи
членувана нокаутиращия нокаутиращата нокаутиращото нокаутиращите
с пълен член нокаутиращият — — —
Деепричастие
нокаутирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне но-ка-у-ти-рам
  • форми нокаути́раш, несв. и св.
Източник