нож

1. Инструмент за рязане с острие и дръжка.

2. Режеща част на различни инструменти.

Нож на гилотина.

ножь старобългарски нож

старобълг. ножь (Супр.) < *nozjos (? ИЕ *h1nog'h-io-). Етимологията не е напълно ясна, сравнява се със старогр. ἔγχος (ср. р.) „копие“ и авест. nаēzа- „острие“, което се различава по огласовка.

Вадя нож

Заплашвам някого.

Забивам нож в гърба

Постъпвам подло, предателски.

Лягам под ножа

Отивам на операция.

Лягам под ножа

Много хора или животни са избити.

На нож

Враждебно, неприязнено.

Тегля ножа

Заколвам, убивам.

единствено число множествено число
нечленувана нож ножове
членувана ножа ножовете
с пълен член ножът —
бройна форма ножа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне нож
  • форми но́жът, но́жа, мн. ножо́ве, (два) но́жа
Източници