Източник
-
неми́л -
Който не е мил на никого, който няма близки.
Изпадам в немилост
Преставам да се ползвам с благоразположението или доверието на свой началник.
немилост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | немил | немила | немило | немили |
| членувана | немилия | немилата | немилото | немилите |
| с пълен член | немилият | — | — | — |