Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Германец.
нѣмьць старобългарски не́мец
старобългарски нѣмьць germanus (Mikl.), ср.-гръц. Νεμίτζοι мн.ч. „немци“ (Конст. Багр., Dе cerim.). Праслав. *němьcь „чужденец, ням човек“ е образувана от *němъ „ням“. Срв. ст.-рус. Югра же людие есть ѧзыкъ нѣмъ (Лавр. лет. 1096 г.) „угрите са чужд (ням) народ - народ, който говори на чужд език“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | немец | немци |
| членувана | немеца | немците |
| с пълен член | немецът | — |
| бройна форма | немеца |
|---|---|
| звателна форма | немецо |