не́мец

Германец.

нѣмьць старобългарски не́мец

старобългарски нѣмьць germanus (Mikl.), ср.-гръц. Νεμίτζοι мн.ч. „немци“ (Конст. Багр., Dе cerim.). Праслав. *němьcь „чужденец, ням човек“ е образувана от *němъ „ням“. Срв. ст.-рус. Югра же людие есть ѧзыкъ нѣмъ (Лавр. лет. 1096 г.) „угрите са чужд (ням) народ - народ, който говори на чужд език“.

единствено число множествено число
нечленувана немец немци
членувана немеца немците
с пълен член немецът —
бройна форма немеца
звателна форма немецо
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне не-мец
  • форми мн. не́мци
Източници