неизлечи́м

Който не може да се излекува.

Неизлечима болест.
неизлечимост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана неизлечим неизлечима неизлечимо неизлечими
членувана неизлечимия неизлечимата неизлечимото неизлечимите
с пълен член неизлечимият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне не-из-ле-чим
  • форми неизлечи́ма, неизлечи́мо, мн. неизлечи́ми
Източник