неизвине́н

Който не може да бъде извинен; безпричинен, неоправдан.

Неизвинени отсъствия от училище.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана неизвинен неизвинена неизвинено неизвинени
членувана неизвинения неизвинената неизвиненото неизвинените
с пълен член неизвиненият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне не-из-ви-нен
  • форми неизвине́на, неизвине́но, мн. неизвине́ни
Източник