неде́ля

1. Според българската система за броене на дните от седмицата — последният ден от седмицата, който е неработен.

2. (разговорно) Седмица.

недѣлıа старобългарски неде́ля

старобълг. недѣлıа κυριακή (Мар., Асем., Супр., Сав. кн., Охр., Унд., Енин., Син. мол., Рил.), от *ne-dělja „неработен ден“, калкира по-скоро лат. feria, diēs feriāta, а не гр. ἄπρακτος ἡμέρα, тъй като думата е общославянска. Диал. значение „седмица“ се е развило вторично.

единствено число множествено число
нечленувана неделя недели
членувана неделята неделите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне не-де-ля
  • форми мн. неде́ли
Източници