Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Според българската система за броене на дните от седмицата — последният ден от седмицата, който е неработен.
2. (разговорно) Седмица.
недѣлıа старобългарски неде́ля
старобълг. недѣлıа κυριακή (Мар., Асем., Супр., Сав. кн., Охр., Унд., Енин., Син. мол., Рил.), от *ne-dělja „неработен ден“, калкира по-скоро лат. feria, diēs feriāta, а не гр. ἄπρακτος ἡμέρα, тъй като думата е общославянска. Диал. значение „седмица“ се е развило вторично.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | неделя | недели |
| членувана | неделята | неделите |